Библия — Стар завет
- Автор:
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Библия — Стар завет». Краткое содержание книги:
6. И ако левитин дойде из някое от твоите жилища, из цялата земя на Израилевите (синове), дето той е живял, и по желание на душата си дойде на мястото, което избере Господ,
7. и почне да служи в името на Господа, своя Бог, както и всички негови братя левити, които стоят там пред Господа,
8. нека те се ползуват с еднаква част, освен полученото от продажбата на бащиния имот.
9. Кога влезеш в земята, която Господ, Бог твой, ти дава, да се не учиш да вършиш гнусотии, каквито са вършили тия народи;
10. не бива да се намира у тебе (такъв), който прекарва сина си или дъщеря си през огън, предсказвач, гадател, вражач, магьосник,
11. омайник, ни който извиква духове, ни вълшебник, нито който пита мъртви;
12. защото, всеки, който върши това, е гнусен пред Господа, и тъкмо поради тия гнусотии Господ, Бог твой, ги изгонва отпреде ти.
13. Бъди непорочен пред Господа, твоя Бог;
14. защото тия народи, които ти изгонваш, слушат гадателите и предсказвачите, а това Господ, Бог твой, не ти е дал.
15. Господ, Бог твой, ще ти издигне Пророк изсред тебе, от твоите братя, като мене, — Него слушайте, —
16. понеже ти моли Господа, твоя Бог, при Хорив в деня на събранието, думайки: да не чуя занапред гласа на Господа, моя Бог, и да не видя вече тоя голям огън, за да не умра.
17. И рече ми Господ: добро е това, що (ти) са казали;
18. Аз ще им издигна Пророк изсред братята им, какъвто си ти, ще вложа думите Си в устата Му, и Той ще им говори всичко, що Му Аз заповядам;
19. а който не послуша думите Ми, които (Оня Пророк) ще говори от Мое име, от него ще диря сметка.
20. Който пък пророк се осмели да говори от Мое име, каквото не съм му заповядал да говори, и който говори от име на други богове, такъв пророк да бъде погубен.
21. Но ще кажеш в сърцето си: как ще узнаем думите, които Господ не е говорил?
22. Ето как ще узнаете: ако пророкът говори от името на Господа, и думите му се не сбъднат и не изпълнят, то Господ не е говорил тия думи, а ги е говорил пророкът по своя дързост — и не бой се от него.
Глава 19.
1. Кога Господ, Бог твой, изтреби народите, земята на които ти дава Господ, Бог твой, и ти я наследиш след тях и се заселиш в градовете им и къщите им,
2. тогава отдели си три града всред земята си, която Господ, Бог твой, ти дава да я владееш;
3. направи си път и раздели на три части всичката си земя, която Господ, Бог твой, ти дава за дял; те да служат убежище за всеки убиец.
4. А ето какъв убиец може да забегне там и да си остане жив: който убие ближния си без умисъл, без да му е бил враг вчера, ни завчера;
5. който отиде с другаря си в гората да сече дърва, и замахне ръката му с брадвата, за да отсече дърво, и отскочи желязото от топоришката, улучи другаря му, и той умре, — такъв нека забегне в един от ония градове, за да остане жив,
6. да не би отмъстителят за кръв с кипнало сърце да погне убиеца и да го настигне, ако пътят бъде дълъг, и го убие, а пък той не бива да се осъжда на смърт, понеже не му е бил враг вчера, ни завчера;
7. затова ти и дадох заповед, като казах: отдели си три града.
8. Кога пък Господ, Бог твой, разшири твоите граници, както бе се клел на отците ти, и ти даде всичката земя, която бе обещал на отците ти,
9. ако залягаш да изпълняваш всички тия заповеди, които днес ти заповядвам, да обичаш Господа, твоя Бог, и вървиш по Неговите пътища през всички дни, — тогава към тия три града прибави още три града,
10. за да се не пролива невинна кръв всред земята ти, която ти дава Господ, Бог твой, за дял, и да няма върху тебе (вина) за кръв.
11. Но ако някой (среди тебе) бъде враг на ближния си и го причака, и се спусне върху него и го бие тъй, че умре, и забегне в един от ония градове,
12. стареите на града му да пратят, да го вземат оттам и да го предадат в ръцете на отмъстителя за кръвта, за да умре.
13. Да го не пощади окото ти; измий от Израиля кръвта на невинния, и ще ти бъде добре.
14. Не преместяй междата на ближния си, поставена от прадедите в твоя дял, що ти се е паднал в земята, която Господ, Бог твой, ти дава да владееш.
15. Не е достатъчно един свидетел против някого в някоя вина, и в какво да е престъпление или в някой грях, с който той съгреши: при думите на двама свидетели, или при думите на трима свидетели става (всяко) дело.
16. Ако против някого излезе несправедлив свидетел, като го обвинява в престъпление,
17. нека и двоицата, които се съдят, предстанат пред Господа, пред свещениците и пред съдиите, които ще се случат през ония дни;
18. съдиите са длъжни добре да изследват, и ако оня свидетел е лъжлив свидетел, лъжливо свидетелствува против брата си,